Ще можем ли скоро да лекуваме диабет и затлъстяване?
Глюкозависимият инсулинотропен полипептид (GIP) и глюкагоноподобният пептид-1 (GLP-1) се образуват в храносмилателния тракт и играят централна роля в регулирането на тежестта и храносмилането. Според обява в профилираното издание Cell Metabolism те могат да се употребяват за основаването на медикаменти против наднормено тегло и захарен диабет вид 2.
GIP намалява кръвната захар
GIP въздейства на рецепторите на централната нервна система, надлежно на мозъка. Хормонът подтиква отделянето на инсулин и намалява кръвната захар. Как тъкмо се реализира това досега не беше ясно.
За да схванат повече за действието на хормона, откривателите са използвали два разнообразни типа мишки: мишки, израснали в естествените условия, както и особено отгледани мишки, в чийто мозък липсва рецептор за хормона GIP. И на двете групи мишки учените са инжектирали хормона GIP.
При естествените мишки това е довело до загуба на тегло и понижен банкет на храна - знак за това, че хормонът контролира апетита. При изкуствено отгледаните мишки не се следи никаква смяна в количеството на одобряваната храна, а тежестта е спаднало нищожно.
Учените са следили също и процесите в мозъка на лабораторните мишки. " Установихме засилена неутронна интензивност в региона на хипоталамуса (център на вегетативната нервна система - б.р.), който управлява апетита ", споделя Кристиан Волфрум от Техническия университет в Цюрих.
GLP-1 ускорява отделянето на инсулин
Хормонът GLP-1 играе значима роля за лечението на диабет от вид 2. Той ускорява отделянето на инсулин от клетките на панкреаса. Диабетиците не създават задоволително количество инсулин и си го набират посредством инжектиране.
Проблемът с GLP-1 е следният: той се разгражда доста бързо в организма и би трябвало непрекъснато да се създава отначало. Решението е налично още от 2005 година с медикамента Exenatid на фармацевтичната компания AstraZeneca. Той съдържа съставна част, извличана от слюнката на северноамериканския гущер Гила, чието деяние е сходно на това на GLP-1, само че не се разтваря толкоз бързо в организма.
Веществото е един тип агонист - това значи, че копира действието на даден хормон върху рецептор и подтиква въпросния рецептор по същия метод, както го прави и хормонът.
Комбинирането на двата хормона въздейства както на кръвната захар, по този начин и на тежестта
До сходни заключения стигат също и откриватели от центъра " Хелмхолц " в Мюнхен и техните сътрудници от университета в Индиана, Съединени американски щати. Те са съумели да комбинират два хормона в една молекула, която работи както на GIP, по този начин и на GLP-1 рецепторите. Този двоен агонист намалява по едно и също време тежестта и усъвършенства стойностите на кръвната захар. Резултатите от техните изследвания са оповестени в Science Translational Medicine още през 2013 година.
Междувременно тестванията на дейното вещество към този момент са стигнали до третата фаза на клиничните тествания. Те са посочили, че комбинираният препарат намалява телесното тегло по-силно, в сравнение с единичната молекула, въздействаща на рецептора GLP-1.
" Изследването демонстрира за първи път, че двойният агонист се нуждае от рецептора GIP в мозъка, с цел да се намалят телесното тегло и приемът на храна ", споделя Тимо Мюлер, началник на Института за дибает и затлъстяване към Центъра " Хелмхолц " в Мюнхен.
На идващия стадий от изследването би трябвало да бъдат открити други субстанции, които да подобрят подаването на сигнали към рецепторите, които явно са ключът към лекуването на двете болести.
